Мирослава Дерменжиева търси красотата във всичките й форми
Визитка. Мирослава Дерменжиева е от София и е професионален фотограф на свободна практика. Работи предимно в сферата на лайфстайл и портретната фотография. Значителна част от работата й е и продуктовата и кулинарна фотография. Интересува се от красотата във всичките й форми. В тази категория попадат архитектурата и интериора на дома.
– Мирослава, сама ли се справяте с обзавеждането, интериора и аранжирането на дома Ви, или работите с интериорен дизайнер?
– Много голям фен съм на интериорния дизайн и ми е интересно да се занимавам сама, когато става въпрос за моя дом, а и в ателието ми също обожавам да се занимавам с тематична декорация и да размествам обзавеждането през около половин година. Така имам чувството, че съм на ново място. Преди 6 години, когато се създаде студиото ми, се обърнах към интериорен дизайнер и мога с ръка на сърце да кажа, че това беше най-умното решение. Работих с Гамма Дизайн и въпреки че първоначалната ми идея беше една, впоследствие те ме убедиха, че по-разумно и по-подходящо за поддръжка е тяхното предложение. Категорично бяха прави и вече толкова години всичките ми клиенти са очаровани от обстановката. Смятам, че когато става въпрос за помещения за обществено ползване, е необходимо да се използват дизайнери, защото те имат опитът да изградят комфортно, практично и хармонично пространството.
– Кой е любимият Ви стил за интериор?
– Не мога да кажа категорично, понеже има красота във всичко. Аз съм отворен и любопитен човек, а и с времето вкусът се изменя, защото ние самите се учим, гледайки чуждия пример и започваме да възприемаме като красиво едно нещо, което преди не ни е правило впечатление. Обожавам уюта на алпийските хижи, харесвам и практичния скандинавски стил, възхищавам се на духа на тосканската провинция. Много обичам нашата Ковачевица, но също така и модерните бетонно-стъклени сгради. Изобщо, както казах, красота има във всичко, стига да имаш умението сърцето и окото да са отворени.
– Кой е любимият Ви кът вкъщи?
– Холът, защото това означава, че съм приключила работа и си почивам.
– Разкажете за някоя сесия на интериор, която сте правили?
– Снимала съм сравнително малко интериори, предимно на заведения и няколко от частен характер. Мисля, че най на сърце ми е фотосесията на заведението La maison De Katarzyna. Много приятно място, направено с вкус и внимание към детайла. Харесва ми, когато хората влагат душа и сърце в това, което правят и винаги си личи.
– До колко е важен интериорът за работата Ви?
– Значението на заобикалящата среда за една фотосесия е огромно, защото задава тона и настроението на снимките. Когато намеря локация, която ми харесва и знам, че искам да снимам там, започвам да си мисля кой би бил подходящият персонаж за мястото, какви дрехи, аксесоари, грим и прическа биха отивали. Ако мястото е индустриално, надали бих избрала за модел дългокоса принцеса с рокля на флорални мотиви, макар че и необичайните комбинации също са интересни, но все пак разбрахте идеята ми.
– Какво Ви вдъхновява?
– Хората, градът, природата.
– Пътувате често, на различни и интересни дестинации. Какво Ви е направило най-голямо впечатление?
– Това, че навсякъде хората се стремят към красота, според техните разбирания и възможности. Затова е интересно да се пътува, за да видиш не само творенията на природата, за което хората нямат заслуги, но и какви хора се раждат там, какво творят и създават. Случаят, който ме е впечатлили много е може би тривиален, но все пак е показателен. Свързан е с хора, защото всъщност хората са тези креативни създания, които имат способността да творят. Баба, дядо и внуче – не помня в кой музей или дворец беше някъде във Франция. Бабата и дядото облечени изискано – тя с рокля, перли и прическа, той – с костюм. Водят малкото дете и не е нужно да му казват, че трябва да уважава и цени историята си и мястото, което посещава. То просто живее и расте в тази обстановка и за него това е естествено. Няма как впоследствие да не се превърне в човек, който се стреми да направи обществото, в което живее и собствения си живот в нещо красиво, доколкото може.
